Лято.

Започнах наново живота си. Продадох дома на родителите си, моят дом...не можех да живея повече в него..без тях.

За да намеря тази смелост и сила, облегнах се на сън...сън повече от истина....сънувах мама и вуйчо как махат некролозите си от входната врата.

Така разчетох знака---имаш позволение. А аз просто взех решение.

Ще почна отначало.

Лято е.

В новия си дом съм...направен от мен за мен.

Без следа от присъствие на скъпи загубени завинаги за мене лица.

Лято е.

И като че да бъде всичко в синхрон...се запознахме.

Влезе през вратата...едвам...защото 2 метра си е височина дори за входната врата.

А аз те гледах някъде отдолу...и на глас попитах---къде го намерихте??

Маса. Силни разговори, смях...а аз те гледам отсреща...зачервено ти е лицето...и всеки път когато хвана погледа ти...ти ми бягаш...

Избяга тази вечер.

Но видяхме се отново. Неочаквано.

Ти просто дойде, целуна ме...и каза---искаш ли да бъдеш моя...жена?

Засмях се силно...ти не си добре?!?

Какво знаеш ти за мене, а аз за теб?

Не трябва нищо...после ще научим...каквото трябва.

...

И аз се съгласих.

Не можех да откажа.

Това го има само във филмите на Холивуд.

А аз от малка искам да съм звезда...поне за миг, един единствен миг.

И бях.

Тогава.

...

Историята отговаря на истината и всяка прилика с действителни лица и събития не е случайна.

...

Днес, след толкова време...не свети моята звезда. Поне не в твоите очи.