Една от важните теми в живота поне на всеки втори човек е темата за верността и изневярата, предателството, приятелството...

Гледайки сериала Анатомията на Грей, помежду кръвта, дефибрилациите, операциите, и т.н. попаднах на една реплика. Значи една от главните героини- жертви / автомобилна катастрофа/ каза по повод изневярата спрямо мъжа си / също жертва на автомобилна катастрофа/ следното:

„ Не че не го обичах мъжа си, не че не го обичам сега, но тази паралелна връзка в живота ми, полека- лека изяждаше миналото, моят идентитет на съпруга, изяждаше всички първоначални трепети, споменът за това, което бяхме , аз и съпругът ми, изяде всико това, което той беше за мен.Изяде самата мене. Вече не знам коя съм. Защото забравих коя бях.”

Сепнах се. Никога не бях гледала така на изневярата, на това, което тя е, не се замислях над самият процес на изневеряването, и какви са истинските последици.

Не е просто влюбване, не е семпло вече не обичам теб, а теб...не става толкова лесно , нито толкова бързо, не е като да хвърлиш  стара дреха, не...

Но най страшни са последиците...изяжда всичко това , което си бил...до вчера.